Back

ⓘ Знание



                                               

Innovation Explorer

Innovation Explorer е международен ежегоден форум за иновации, който се провежда в София, България, Югоизточна Европа от 2014 г. насам. Събитието се реализира в партньрство между независимата агенцията за иновации "Innovation Starter" и вестник "Капитал". Форумът събира в България иноватори, предприемачи, водещи лидери от водещи глобални компании, като "Facebook", "Google", "Amazon", "SpaceX", "NASA", "Pixar", "Microsoft" и др. Целта на форума е трансфер на знание, споделяне на добри практики и мотивация за иновации на Балканите. Посещава се от над 1500 участници годишно от над 14 страни.

                                               

Снежната кралица 3: Огън и лед

"Снежната кралица 3: Огън и лед" е руски 3D компютърно-анимационен фентъзи приключенски семеен филм от 2016 година, по сценарий и режисура на Алексей Цицилин. Трилогичният филм е продължението на "Снежната кралица 2", продуцирано от Wizart Animation. Във филма участват Наталия Бистрова в ролята на Герда. заедно с Николай Бистров, Филип Лебедев, Диомид Виноградов, Олга Зубкова, Всеволод Кузнецов, Ирина Дериенкова, Александър Груздев и Олга Шорохова. Международният актьорски състав включва Лори Хаймс като Герда и Джейсън Грифит, Греъм Халстед, Били Боб Томпсън, Девин Бейли Грифин, Скот Райов ...

Знание
                                     

ⓘ Знание

Знанието е това което се знае, което е известно, което е установено в резултат на познавателна дейност. В по-общ смисъл това е науката изобщо. В Оксфордския английски речник знанието е дефинирано като: факти, информация и умения, придобивани чрез преживяване или образование, теоретичното или практическото разбиране на субекта, или това, което се знае в дадена област като цяло; осведоменост или запознатост придобити чрез преживяване на факт или ситуация.

Философските дебати започват с формулировката на Платон за знанието като "обоснована истинска вяра". Разбира се, днес няма категорична дефиниция за знанието, нито изглед да има такава и все още съществуват редица конкурентни теории.

                                     

1. Процес на придобиване на знание

Придобиването на знание включва комплекс от когнитивни процеси: възприятие, учене, комуникация, асоциация и разсъждение. Терминът знание също се използва за да обозначи сигурното разбиране на субекта със способността да го използва за специфични цели, ако е подходящо.

                                     

1.1. Процес на придобиване на знание Житейски опит

Човек придобива по-голямата част от знанията като усвоява повече или по-малко системно натрупания от обществото опит с обективната действителност. Разглежда се както опитът от ежедневието, така и резултатите от научни познания. Неръководеното, спонтанно добиване на опит, каквото първоначално получават децата, не може да бъде противопоставено на усвояването на общественото знание; то се вмества в многообразните обществени отношения.

                                     

1.2. Процес на придобиване на знание Качество на знанието

Качеството на знания за конкретен индивид се определя само в процес на умствена дейност при дадени вътрешни и външни условия, например при възпроизвеждането като отговор на различни изисквания и въздействия, при решаване на даден проблем и др. Качеството на знание е в неделима връзка и взаимодействие със способностите, нагласите, мотивацията и други свойства на личността, които въздействат върху протичането на определена умствена дейност.

Йоахим Ломпшер на немски: Joachim Lompscher, Prof. Dr. sc. paed., немски психолог, определя следните критерии за оценяване качествата на знанията:

  • Обобщеност – установява се от степента на покритие между общото, особеното и единичното в твърденията и съответните действия по отношение на определена система от знания или нейна част.
  • Системност – проявява се в изграждането на единна повече или по-малко структурирана и обширна система от знания. Проявява се в степента на подреденост и обвързаност на знанията за дадена област и във връзките между знанията за различни области.
  • вида и съставните части на възпроизведената област от знания;
  • Конкретност и нагледност – степента на покритие между конкретното и абстрактното. Зависи от наличието и относителната действеност на сетивно-конкретните и абстрактно вербалните елементи в системата от знания и чрез наличието на взаимовръзки между тях.
  • Правилност – степента на покритие между твърденията и съответните действия, от една страна, и обществените знания, от друга. При учениците се съпоставя учебното съдържание в дадена област с обективната действителност.
  • времето, изминало от първото усвояване до възпроизвеждането.
  • Трайност – степента на затвърденост на съдържанието на умствената дейност. Основава се на
  • обема от възпроизведеното;
  • качествените изменения в знанията в сравнение с възпроизвеждането непосредствено след първото усвояване;
  • Смисленост – степента на субективната значимост на знанията.
  • Разполагаемост – степента на приложимост и преносимост на знанията.


                                     

1.3. Процес на придобиване на знание Проверка на знанията

Прилагат се тестове за знания. Те са тестове в по-широкия смисъл на думата - методи, които установяват обема, системността, трайността, приложимостта на знанията.

Пример за организирана национална проверка на знанията на учениците, завършващи средно образование, са зрелостните изпити. По време на обучението си от втори до дванадесети клас в българското училище се извършва текущо оценяване на знанията и уменията им по различните учебни предмети.

                                     

2. Определено знание философия

Определението за знание е въпрос на растящи дебати сред философите в полето на епистемологията. Класическата дефиниция е описана, но в крайна сметка не е подкрепена от Платон, е че, за да има знание трябва да са изпълнени поне три критерия; за да се брои като знание, изказването трябва да бъде оправдано, истинно и убеждение. Някои претендират, че тези условия не са достатъчни като с демонстрираните примери със случая на Гетиер. Има редица предложени алтернативи, включително аргументите на Робърт Нозик за изискването, че знанието проследява истината и допълнителното изискване на Симон Блекбърн, че не искаме да кажем, че този, който среща някое от тези условия "чрез дефект, пропуск или провал" има знание.

                                     

3. Видове знание според Ломпшер 1975

Разграничават се четири вида знания, които взаимно се обуславят и проникват:

  • Знание за норми - насочени предимно към човешките взаимоотношения и поведението спрямо другите. Те са резултат от обществените норми на поведение, като идеология, морал и нрави. Необходимо е да се осъзнаят от учащия се, за да могат да бъдат приложени в регулацията на собственото поведение. Но предаването на знания за норми не е достатъчно за изграждане на поведение, съобразено с нормите. Тези знания са необходимо, но не е достатъчно условие за такова поведение.
  • Знание за ценности - съдържа знания за политическите, мирогледните, моралните и естетическите стойности. Изграждането на способности за критично отношение към явленията и събитията от околния свят, т.е. способност за оценяване се разглежда като определено от обективните интереси и позиции на дадената група, класа, общество, чийто член е отделната личност. Това знание е необходимо за вземането на правилно становище от субекта.
  • Знание за методи – отнася се до начина на извършване на определено действие. Тук спадат обикновените външни действия, като миене на зъби или писане, но и умствени действия, напр. граматически разбор на изречение, решаване на задача по математика, както и техники на умствената дейност, правила за по-ефективно учене и др. Преподаването на знания на ученици налага точни инструкции за извършването на едно действие и за това, на което трябва да се обърне специално внимание. На основа знанията за методи се развиват уменията и способностите.
  • Знание за факти – съдържа знания за обектите в заобикалящия свят, техните свойства и отношения. Биват както образно-предметни, например представи, така и абстрактно-словесни, например понятия от най-различна степен на обобщеност. Те са основата на другите видове знания.


                                     

4. Управление на знанията

Управлението на знанието е административен подход за боравене с практическите знания на дадена организация. Този подход се занимава със съществуващите знания, изграждането на нови знания, а също и с начините за съхранение на данни. Съществуващите знания както и новите знания допринесат за засилване на ефективното използване на фирмените ресурси и следователно за по-доброто функциониране на бизнес организацията. Ето защо непрекъснато се търсят начини за управление на знанията.

Free and no ads
no need to download or install

Pino - logical board game which is based on tactics and strategy. In general this is a remix of chess, checkers and corners. The game develops imagination, concentration, teaches how to solve tasks, plan their own actions and of course to think logically. It does not matter how much pieces you have, the main thing is how they are placement!

online intellectual game →